ART, TEXTILE ART, PATTERN DESIGN, GRAPHIC DESIGN, ILLUSTRATION, INTERIOR DESIGN

Installation Art,Textile Art 0 Comments

“Преходът” / “The transition”

Преходът
Червен светофар. Стотици коли, пълни с хиляди хора, стоят замлъкнали, спокойни, малко уморени, очевидно притеснени, но също така спокойни, почиващи си, мъркащи и едновременно с това ръмжащи и нервни. Стоят и чакат. И чакат сигнал. Сигналът, който отново ги хвърля в забързания, динамичен и неспособен да изчака живот. Зеленото светва и всички тръгваме заедно! Тръгваме от същата линия, след която се разделяме, защото за всеки целта е различна. Съществуването, моментът т ук и сега се развива и предлага на всеки различна посока. Различна мечта, различна възможност, различна усмивка, като израз на щастието, различни сълзи в трудните дни. Съществуването в динамиката около нас върви заедно с успеха, който ни радва и провала, който ни натъжава. Промяната от тук и сега в ново тук и сега ни съпътства от блясъка в окото до последната сълза и последната въздишка. За някои това е животът, за други – моментът, за трети съдбата, която ни пречи или помага. За мен това е преходът. Преходът от грозна гъсеница към красива пеперуда, преходът от малкото семе до бодливата роза, преходът от ококорените и любопитни очи, до уморения, видялвсичко поглед. От малките и неспособни да хванат нищо юмручета до свитите и опитващи да задържат всичко сбръчкани длани. Преходът от вчера, към днес, към утре, който ни кара да се усмихваме, плачем, съжаляваме, одобряваме, одумваме, смеем, съчувстваме, осмиваме, наслаждаваме, живеем… В моите работи искам да покажа прехода от началото към края, търсейки ритъма между различната дебелина на линията, показвам едни по-разчупени, но също така и доста опростени фигури. Едни изчистени форми, показващи смисъла като цяло. Действието от едно нещо към друго, прехода между преходите, движението в движещите се линии, пречупващо, показващо и доказващо моята гледна точка за случващото се. Чистотата и хаоса във формите, контарста между двете, линиите като акцент, фигурата губеща се между тях, но и изграждаща се от тях. Сблъскването им, пространството помежду им и ритъмът, който въвежда в смисъла за прехода.
Едни самостоятелни фигури, всяка показваща едно начало като преходно състояние към нещо друго, към друго начало. Свързващата част са линията и пространството. Природните материали само подсилват изказа в творбата. Доказват гледната ми точка, подкрепят съзнателното усвояване на нещата като цяло, разчупват чрез хаоса, който създават във въвеждащото.
Красотата и фината показност на едно състояние, подчертана от наситеното изграждане на определена форма показва моето чувство към дадената поза. Разчитам на линиите и ритъма, преплетен в тях, показвам и доказвам човешката природа, човешкия смисъл. Или поне се опитвам. Всичко е така логично нарисувано и изградено, показващо красивото, доказвайки че може да бъде, без да е, наистина такова. С цел по-голямо въздействие и включване на пространството в динамиката на Преходът съм изработила пластика в реален размер, в която преплитам нишки от тел, които я изграждат с ритъма и движението на материала. Какво искам да покажа? Какво искам да докажа? Искам да изразя себе си. Да бъда нещо във това, което съм нарисувала, да бъда част от хаоса и да се опитам да го подредя чрез още по-голям хаос. Различното, показано във еднаквото, показва даденото и очакваното и какво се случва по-натам. Просто си, показваш, очакваш и знаеш, че си и ще бъдеш.

 

The transition
Red light. So many cars, full with thousands of people, silent, calm, a bit tired, obviously worried but also restless, purring but also growling and nervous. Staying still and waiting. Waiting for that signal. The which will throw them in the fast, dynamic and incapable to wait for them life. The green lights on and everyone starts together! We start at the same line and then we disunite because the target is different for each one of us. The existence, the moment here and now is developing and offering to everyone a unique direction. It is offering a different dream, a different chance, a different smile like expression of happiness, different tears in the difficult days. The existence in the dynamics around us is always together with the success which makes us happy and the failure that makes us sad. The change from one here and now in a new here and now accompanies us from the glamour in the eye to the last tear and last sigh. For someone this is the life, for others – the moment, for third it is the destiny which stops us or helps us.
For me that is the transition. The transition from the ugly cankerworm to a beautiful butterfly. The transition from a little seed to a spiny rose. The transition from the goggle and curious eyes to the tired and seen-it-all sight. From a little and incapable to grasp little fist into a shrunken and trying to retain the life wrinkly hands. The transition from yesterday, into today, into tomorrow, which makes us happy, crying, regretting, approving, gossiping about, smiling, sympathizing, ridiculing, enjoying, living…
In my works I want to show the transition from the beginning to the end, I am searching for the rhythm that can be found in the different thickness in the line. I’m showing a bit brisk but at the same time simplified figures. A kind of simple shapes showing the meaning like entity. The process from one thing to another, the transition between transitions, the process caught in the moving lines, showing and stating my viewpoint of what is happening.
The pureness and the chaos in the shapes, the contrast between the two, the line like an accent, the figure getting lost somewhere there, and also emerging in there.
These are stand-alone figures, each showing a new beginning as a transient shape into something else, into a new beginning. The connecting parts are the line and the space. The natural materials just strengthen the concept of this work. They prove my viewpoint, supporting the conscious assimilation; they emerge from the chaos which they alone have initially created.
The beauty and delicate shell of one condition, highlighted by the replete creation certain form show my feelings about the particular stance. I count on the lines and the rhythm, inwrought in them. I am showing and emphasizing the human nature and the human meaning.
Everything is so logically drawn and created, showing the beauty, proving that it can at the same time be and not be.
To further elaborate the intended effect of “The Transition” I am also presenting a figure in real-size, in which I intertwine iron wires, which saturate it with the rhythm and the movement of the material.
What do I want to show? What do I want to prove? I want to express myself. To become a piece of on my own work, to be a piece of the chaos and to try to suppress it with even more chaos.

 

 

 

Tags: , , , , ,

Related

Textile Art
“Music”